Mirage i е албум, който наистина притежава определено качество на нереалност, което трепти по краищата на възприятието. Baldocaster създава винетки от други светски места в този албум, които се свързват и образуват сплотено цяло. Това е албум, който е в потока на synthwave, но той създава уникален звук, който надхвърля клишето и производното.
Миражът е оттенък на мечтаното възприятие на света. Всяка песен изглежда изследва различен свят и състояние на съществуване. Има цялостно усещане да се движите из уникални звукови пейзажи, които като цяло се чувстват като нещо, гледано през миража, по който албумът е кръстен.
Общите звукови елементи, които свързват Mirage, идват от усещането за всички различни музикални елементи, движещи се през просторни пространства. Има дълги нотки и акорди, които се носят през всяка песен, за да установят това усещане, заедно с начина, по който всички песни генерират усещане за гладкост от течащите дълбоки баси и барабани, които не са прекалено тежки. Наистина оценявам, че макар всяка писта да има различно усещане, цялостната продукция е последователна от писта до песен.
Въпреки усещането за нереалност, което Мираж поражда за мен, мелодиите, които Балдокастър написа, са доста реални и солидни по своето качество. Те изследват широк спектър от емоции, но всеки от тях е добре изработен и ангажиран. Някои имат много топло и нежно качество, други пълнят с енергия, а много от тях също са изтръпнали от меланхолия. Какъвто и да е случаят, Балдокастър има талант за мелодично писане, че не се срамува да изследва този албум.
Сега искам да говоря за тези песни на Mirage, които смятах, че са най-завладяващи и обсъждам елементите във всеки от тях, които допринесоха за това усещане за мен.
Основната мелодия в „Проклятие този замък“ е резонансна и леко откликваща. Парчето е пълно със симпатични синтезатори, активен баслин и енергични ударни. Той има топли синтетични акорди и течащи пулсации, които се движат над тази пъстра бас линия и поддържащ ритъм. Високият, подобен на звънец синтонен тон, който влиза в пистата, контрастира добре на всички измивания на synth звук. Той за кратко преминава, преди енергичната основна мелодия да се прокара и да прокара пътеката напред. Докато песента свършва, получаваме плаващи арпи и мелодията с дълбоки кладенци от бас под нея.
„Преди зората“ установява мощен ритъм, заедно с дълбокия си бас. Мелодията в тази песен пее, изпълнена с живот. Това е песен, която принуждава главата да кима, но му се придава известна нежност чрез метене на синтезаторни звуци и общата гладкост на пистата. Наслаждавам се и на доста трансцендентното усещане на синтезаторите към затварянето на пистата, преди да се върне към установената си траектория.
Има лека искрица на синтезаторите, за да започнете "Featherweight", преди солидният бас и фънки-усещащи ударни да влязат в парчето. Увлекателната мелодия се изпълнява на синтезатор, който има хорово качество, което изглежда подчертава обнадеждаващото усещане, създадено в рамките на тази мелодия. Тази песен има жлеб към нея, който наистина бих могъл да оценя и цялата писта танцува и вихри, усещайки наистина леко тегло.
Мелодията в „Траверсал“ създава усещане за пресичане, скачане напред и танцуване през пистата. Чувствах, че мелодията на Балдокастър има победно и вдъхновяващо качество за това, което наистина дава положителни вибрации. Това е песен, която преплита всичките си звукови елементи, докато се разтваря в отворен и разширителен звук. Това е песен, която ме кара да се сещам за приключение в някоя чужда земя, пресичащо нови гледки.
Като цяло Mirage е албум, който ме транспортира. Мелодичното писане на Балдокастър и колективният звуков пейзаж на всички песни рисуваха силни образи и държаха мозъка ми да се фокусира върху тези образи. Просто затворих очи и си позволих да пътувам за известно време, релаксирайки в звуковия свят на албума.
