ВЪНШНИТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ, „АПОКАЛИПТО“ (2017) РЕВЮ НА АЛБУМИ

Външните граници - „Апокалипто“ (2017)

Стил: Thrash Metal

Издание: Stormspell Records, 2017

Възраждането в ретро-треш, което започна да предприема ъндърграунд метъл сцената от буря в началото на 00-те, все още продължава да е силно. Затрупани от подземния успех на групи като Municipal Waste, Vindicator, Havok, Warbringer и Hatchet, новите комбо продължават да се появяват по целия свят, като поддържат пламъка на треса за онези, които все още искат да купонясват като 1989 година.

Външните граници са най-новите претенденти за тласъка на престола, който да мине през бюрото ми и със сигурност са изминали доста разстояние, за да стигнат до тук - чак от далечния Бургас, България. Тепърва ще определям дали мениджърът на групата е вдъхновен от заглавието на класическото научнофантастично телевизионно шоу или от едноименния албум на войвода от 1993 г. Каквото и да е тяхното вдъхновение, The Outer Limits току-що издадоха втория си албум, Apocalypto, чрез Stormspell Records, и това е подходящо наказваща плоча, която ще задоволи всички с Джоунс за някое автентично хаос в края на 80-те.

Хубавото на The Outer Limits - поне за стар козел като мен - е, че те не са някакви деца, мокри зад ушите, които току-що откриха треш метъл чрез скривалището на своите родители на реколта касети. Този квинтет е подправена група от музиканти-ветерани, които ритат из ъндърграунд метъл сцената на България от дните на славата в края на 80-те. С други думи, тези момчета преживяха класическия треш метъл бум, следователно знаят точно как трябва да се играе. На Apocalypto, тези момчета определено доставят удобни за ямите стоки. Когато натиснете „възпроизвеждане“ на този диск, веднага ще бъдете пренесени обратно в дните, когато трешът беше крал, и орди от рошави коси хешер в черни дънки, маратонки с висок връх и покрити с лепенки джинсови жилетки, опаковани в несериозни концертни зали всеки Събота вечер да се бием безсмислено към звуците на каквото и да е канцерогенно музикално комбо се случи в града. Наистина беше чудесно време да сте живи, деца!

Песните!

Апокалипто моментално се взривява на встъпителната песен "Outlive the Death." Китаристите "Джельо" и "Данчо" раздават големи плочи с груби рифтове и високоскоростни солови, които се комбинират с оръдието на оръдието на Дейв (да, просто "Дейв") и образуват солиден фон за вокалите на Георги Пейчев. Джорджи не е ръст или крикър (слава богу - в моята книга твърде много „модерни“ треш групи са с такива вокални стилове), той има силен, авторитетен писък във вената на Джоуи Беладона на Anthrax, Katon DePena на Hirax и особено Забраненият Рус Андерсън. Неговият вокал се вози над върха на музикалните хаоси на неговите съквартиранти като генерал, водещ заряд.

Почитанието на групата към стар училищен траш във всичките му форми е очевидно в Apocalypto, с особена привързаност към класическата сцена на Bay Bay (ала Изход, Забранено, Завет, Ангел на смъртта и т.н.) - макар и намеци за Източен бряг (Overkill, Антракс) и германско / европейско влияние промъкват се сега и отново. "Thrashing Maniacs" е направо извикване в стил Exodus от групата към тяхната луда фен база ала класическия "Toxic Waltz", но включва разпадане на бас китара в средната песен, което е чисто DD Verni на Overkill. Заглавната песен започва с работа с китара, която е направо на Hanneman / King (Slayer), преди да се настани в бърза рифена салата, която би направила Anthrax или Testament горди.

Въпреки своето вдъхновено заглавие на албума и произведения на обложката, Apocalypto е просто забавление, слушане на шията и слушане през целия път. Може би съм твърде стар, за да се мърся в днешно време (не искам да разбивам тазобедрената става!), Но докато слушах убийствени песни от рода на „Кома“, „По-голям от Бог“ или „Назад вчера“, се чувствах като дете отново, готов да скочи в ямата и да нанесе някои щети. Можете да кажете, че членовете на The Outer Limits свирят този музикален стил, защото искрено го обичат, а не да спечелят пари от носталгия или да вкарат някакви митични „подземни“ сценични точки. Техният ентусиазъм и уважение към харесванията на Slayer, Testament, Exodus, Forbidden, Flotsam и Jetsam, Overkill или някоя от сто други групи показва във всяка една нота, която свирят. Най-хубавото от всичко е, че Апокалипто се държа много добре на многократните завъртания, което не е нещо, което мога да кажа за много актуални ретро-треш групи, чиито компактдискове обикновено звучат убийствено по време на първата си игра, но са склонни да разкриват много пълнители при следващи слушания,

Накратко, Апокалипто е добро приятелско насилствено забавление за всеки, който е достигнал пълнолетие по време на трешините 80-те години или просто желае това. В момента може да имам само дигитално промо копие на Apocalypto, но веднага щом CD копията излязат на улицата, определено ще добавя диска в колекцията си. Официално също съм на лов за дебютния албум на The Outer Limits, 2014 г. на World Metal Supremacy . Добро шоу, момчета! Не забравяйте, деца ... мързете отговорно, защото ямата е това !